Съдържание

1. Как да скрием Windows Task Bar-a.

2. Как да си направим кабел за връзка между два компютъра.

3. Как да напълним с мастило мастилницата на HP51629 и подобните на нея.

Статия №1.

Как да скрием Windows Task Bar-a.

Статия №2.

Как да си направим кабел за връзка между два компютъра.

    Особенности - В тази статия са описани два вида кабели за предаване на данни между два компютъра от типа на IBM PC. Трябва да се има в предвид, че по серийния кабел максималният трансфер е 115200 bps  или около 10-11 Кбайта в секунда, докато с паралелния кабел са вдигани до 70-80 Кбайта за секунда. Според мен обаче, по-добре е да си направите серийна връзка, за да останат свободни LPT портовете, т.е. да можете да включите скенер или принтер. Освен това серийната връзка е по-съвместима с Dos и Windows и повечето игри я поддържат. Ако желаете по-висок трансфер, единственото решение е LAN карти.
    За да подкарате връзката под Windows трябва да инсталирате Direct Cable Connection и да конфигурирате File and printer sharing for MicroSoft Networks.

1. Сериен кабел - връзката се осъществява чрез серийните портове на двата компютъра.

Необходими материали:

1. Седемжилен лентов или друг кабел с дължина до 2 м.

2. Серийни букси в зависимост от типа на серийните портове - DIN 25 или DIN 9 - женски.

3. Две къси кабелчета към 20 мм.За връзка между CD и CTS.

Схема на свързване за DIN 9

Ако някой от двата, или двата компютъра са с 25 изводен конектор трябва да се свърже по същия начин само, че номерата на изводите са други. Съответствието им е дадено в следната таблица:

1. Паралелен кабел - връзката се осъществява чрез паралелните портове на двата компютъра.

Необходими материали:

1. Единадесетжилен лентов или друг кабел с дължина до 2 м.

2. LPT букси - 25 изводни мъжки.

Схема на свързване

Статия №3.

Как да напълним с мастило мастилницата на HP51629 и подобните на нея.

Реших да напиша тази статия поради следните причини:
1.Мастилниците на НР от този тип, са много капризни и трудни за пълнене поради вакумнния си характер.
2. Цената им е около 25 $. Сами се досещате защо е много по икономично да се пълнят вместо да се купуват нови.
3. Понеже аз не намерих в Интернет много точно описание на този процес, и съсипах няколко мастилнички докато разбера номера им.

Така сега да се заемем със самия процес.

Необходими ще са, мастило за пълнене, една или две 20 кубикови спринцовки с игли, тиксо което лепи добре и купчина салфетки в случай, че олеем всичко с мастило. Иглата на спринцовката трябва да се счупи и да остане 5-10 мм дълга.

Устройството на мастилницата е просто, но самият приинцип за задържане на мастилото е вакумен което прави пълненето несигурно. Значи ако погледнете в мастилницата ще видите две найлонови торбички, притиснати с огънати метални пластини. Отворът на горната страна на мастилницата е свързан именно с тези торбички. Пробвайте да вкарате малко въздух през този отвор за да видите как торбичките се пълнят. Ако не се пълнят значи мастилницата е за боклука :). След това много важна стъпка е пробиването на допълнителен отвор в горната част на мастилницата. Прави се със свредло с диаметър от 0.7 до 2 мм примерно, наи-добре е да е с диаметър малко по-голям от диаметъра на иглата на спринцовката. След като пробиете отвора, много старателно измийте мастилницата като вкарвате вода през новия отвор. На дъното на мастилницата има нещо като клапан, през който може да вкарвате въздух със спринцовка, за да изкарате по-бързо водата от мастилницата. След като я измиете, мастилницата е готова за пълнене. С тиксото се залепват отворите на дюзите и долният отвор на клапанчето. Със спринцовката вкарвате около 15-20 кубически сантиметра въздух в торбичките, като обема на въздуха зависи от това колко мастило ще сложите, някъде в Интернет съм срещал стойности за обема на въздуха спрямо обема на мастилото което ще се пълни, но това е много относително нещо. Аз достингах до друг метод, за донагаждане на тоя тънък момент. Значи като вкарате въздухът в торбичките, веднага залепвает отвора им с тиксо. Колкото са по-пълни толкова по-добре. След това внимателно пълните мастилницата с мастило през новия отвор. След напълването, новия отвор трябва да се херметизира по някакъв начин, може и с тиксо, но няма гаранции с него. Най-добре е със силикон или някакво бързосъхнещо лепило. След като затворите новият отвор, махате първо тиксото от горния отвор, и после тиксото от долните. Това е важно да се спази иначе ще протекат дюзите. По този начин вътре в мастилницата се създава вакум който пречи на мастилото да изтече през дюзите и клапанчето. Вече може да изпробвате мастилницата. Ако имате късмет ще проработи от първия път. Има 2 варианта да не работи:
1. Ако нищо не излиза на листа, или излиза много бледо и се губи, значи вакума е прекалено много и се постъпва по следния начин. Вкарвате малко количество въздух през клапанчето от долу и пак пробвате мастилницата, Няма начин да не пропише. Ако обаче започне да изтича мастило през клапанчето и мастилницата не е пропечатала, значи дюзите са запушени, и най-добре да потърсите друга мастилница за мастилото :). Възможно е също само някои дюзи да пръскат нормално, други да пръскат на криво, или да са запушени напълно.
2. Ако мастилницата почне да капе през дюзите и клапанчето, значи вакума е малък и трябва да повторите процедурата на пълнене отново като изпразните мастилницата и този път с повече въздух в торбичките.

Това е цялата процедура смятам, че не е сложно и всеки може да го направи.